|
ѝдва ми непрех. Само 3 л. ед. и лично местоим. дат. 1. В съчет. със съществителни означава настъпване на действието, смисълът на което се съдържа в съществителното. Дядо Руси стоеше на пейката си, правеше се, че не вижда нищо, но в тая минута му идваха най-тежките мисли. Йовков. Идва ми дрямка. Идват ми тръпки. 2. Иска ми се, чувствам нужда, желание да направя нещо. Мирчо се бе разгорещил толкова, че му идваше да хвърли и ризата от гърба си. Кр. Григоров. □ Идва ми до гуша (разг.) — омръзва ми напълно, става ми съвсем непоносимо. Идва ми на ум — а) Спомням си. Не ми идва на ум какво сме говорили с него. б) Сещам се, досещам се. Не ми идва на ум да му донеса книгата. Идва ми отръки — сръчен съм, умея да върша някаква работа.
|